Господ Исус не беше обикновен човек. Той беше „вторият Човек… Господ от небето“ (1 Кор. 15:47). Освен това, Той беше чист и съвършен. Никога греховна мисъл не е влизала в сърцето Му, нито някакво покварено общение е излизало от устата Му. Нямаше да Го намерите да пие от „разбити цистерни“ на земни удоволствия. Вярно е, че Той имаше човешка природа, защото можеше да бъде уморен, можеше да изпитва глад, можеше да спи и можеше да плаче. Но Той не притежаваше паднала природа; следователно, Той не можеше да се поддаде на греха. Той беше „изкушаван във всичко по същия начин, освен грях“ (Евр. 4:15 jnd).
Той не се движеше сред кралски особи, нито беше намерен в царски дворци, въпреки че беше цар! Ако го бяхте търсили в онези дни, вероятно щяхте да го намерите на галилейския бряг, призоваващ ученици да го следват; или на Елеонския хълм сам с Бога; или може би в беден дом във Витания за хранене. Може би щяхте да го намерите да преподава в синагогите или да спазва Пасха. Щяхте да го намерите да служи на нуждите на гладните, слепите, прокажените и болните. Може би щяхте да го намерите на сватба в Кана Галилейска или да посещава дом, където смъртта е хвърлила своята тъмна сянка, за да утеши скърбящите, или на гроб, за да смеси сълзите си с тези, които плачеха.
Той не търсеше политически пост; Той просто вървеше и вършеше добро. Когато Сатана Му предложи царствата на света, ако падне и му се поклони, Той каза: „Махни се, Сатана! Защото е писано: „На Господа, твоя Бог, ще се покланяш и само на Него ще служиш“ (Мат. 4:8–10). Когато хората искаха да Го направят цар насила, Той ги остави и отиде сам на планина (Йоан 6:15). Тогава този прекрасен Човек положи живота Си на кръста, вкусявайки смърт за всеки (Евр. 2:9). Той все още може да бъде намерен днес от тези, които Го търсят с вяра.
