Нека обърнем внимание на три неща в горните стихове.
Първо: Когато слугата чу Лаван и Ватуил да казват: „Ето Ревека пред теб; вземи я и иди, и нека тя бъде жена на сина на господаря ти“ (ст. 51), и така се увери в успеха на своята мисия, първото нещо, което направи, беше да се поклони на Господа, Който го беше водил по пътя и беше благословил мисията му. Успехът не го възвиси, нито го изпълни с гордост, а напротив, смири го и го изпълни с благодарност към Господа. Това е здравословен урок за всеки, който служи на Господа.
Второ: След като говори за величието на Авраам и факта, че всичко, което Авраам е имал, е дадено на Исаак, слугата сега дава конкретно доказателство за това. Той извади сребърни и златни накити и дрехи и ги даде на Ревека. Той даде също на брат ѝ и на майка ѝ скъпоценни неща – практическо доказателство за величието на Исаак. Когато представяме Христос на другите, нека помним, че им говорим за Царя на царете и Господа на господарите, Създателя и единствения Спасител.
Трето: След като мисията му беше завършена, той пожела да се върне при господаря си: „Не ме задържайте… изпратете ме, за да отида при господаря си.“ Той дойде от господаря си и се върна в присъствието на господаря си, напомняйки ни думите на нашия Учител: „Където съм Аз, там ще бъде и Моят слуга“ (Йоан 12:26). Какво благословено място да бъдеш! И какъв практичен урок за всички, които искат да служат на Господа!
