16 Защото всичко що е във света, похотта на плътта, и похотта на очите, и гордостта на живота, не е от Отца, но от света е.
1 А Исус пълен с Духа Светаго върна се от Иордан, и отведен биде Духом в пустинята; 2 и там беше четиридесет дни изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни;: и като се изминаха те, напокон огладня. 3 И рече му дяволът: Ако си Син Божий, речи на този камик да стане хляб. 4 И отвеща му Исус и рече: Писано е, че "не само с хляб ще живее человек, но с всяко слово Божие." 5 И като го възведе дяволът на една планина висока, показа му всичките царства на вселенната в една минута време. 6 И рече му дяволът: Тебе ще дам всичката тази власт и славата им; защото е мене предадена, и давам я комуто ща. 7 И тъй, ако се поклониш ти пред мене, твое ще бъде всичко това. 8 И отговори му Исус и рече: Махни се от мене, Сатано; защото е писано: "Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш." 9 И заведе го в Ерусалим, и постави го на крилото на храма, и рече му: Ако си Син Божий, хвърли се от тука долу; 10 защото е писано: "На ангелите си ще заповяда за тебе да те упазят, 11 и на ръце ще те подигат за да не препънеш о камик ногата си." 12 И отговори Исус и рече му: Речено е: "Да не изкусиш Господа Бога твоего." 13 И като свърши всяко изкушение дяволът, отстъпи от него до време. 14 А Исус със силата на Духа върна се в Галилея; и слух излезе за него по всичката околност. 15 И той поучаваше по съборищата им, и се прославяваше от всичките. 16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и влезе по обичая си в съборището съботен ден, и стана да чете. 17 И подадоха му книгата на пророка Исая; и като разгърна книгата, намери това място, дето бе писано: 18 "Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповядам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода, 19 да проповядам благоприятната Господня година. 20 И като сгъна книгата, даде я на слугата и седна, а очите на всичките в съборището бяха се взрели в него. 21 И начна да им говори: Днес се изпълни това писание във вашите уши. 22 И всички му засвидетелствуваха и чудеха се за думите на благодатта що излязваха из устата му и думаха: Не е ли този синът Иосифов? 23 И рече им: Без друго ще ми кажете тази притча: Лекарю, изцери се сам си; което сме чули че е станало в Капернаум, стори и тука в отечеството си. 24 И пак рече: Истина ви казвам че никой пророк не е приет в отечеството си. 25 И наистина ви говоря, много вдовици бяха в Израиля във времето на Илия когато се затвори небето за три години и шест месеца, в което време стана глад голям по всичката земя; 26 и ни при една от тях не бе проводен Илия, тъкмо в Сарепта Сидонска при една вдовица жена. 27 И мнозина прокажени имаше във времето на Елисея пророка в Израил; и никой от тях не бе очистен, тъкмо Нееман Сирианинът. 28 Това като чуха тези които бяха в съборището всички се изпълниха с ярост, 29 и станаха та го изкараха вън из града и заведоха го при краят на ръта на който градът им беше съграден, за да го низринат. 30 Но той мина изпомежду им и отиваше си. 31 И слезе в Капернаум, град Галилейски; и поучаваше ги в съботните дни. 32 И удивяваха се за учението му, защото неговото слово беше с власт. 33 И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бяс; и извика с глас голям, 34 и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий. 35 И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак. 36 И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излязват? 37 И разнесе се слух за него по всичките околни места. 38 И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея. 39 И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им. 40 И когато залязваше слънцето, всички които имаха болнави от всякакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всякого едного от тях, изцели ги. 41 От мнозина още и бесове изхождаха с кресък, и казваха: Ти си Христос Син Божий. И запрещаваше им и ги не оставяше да говорят, понеже го познаваха че е Христос. 42 И като стана ден, излезе и отиде в пусто място; и народът го диреше, и дойдоха при него, и задържаваха го да си не иде от тях. 43 А той им рече: че и в другите градове трябва да благовестя царството Божие; понеже на това съм проводен. 44 И проповядваше в съборищата Галилейски.
1 Тогаз въведен бе Исус от Духа в пустинята, да бъде изкушен от дявола.
1 Йоаново 2:16 · Лука 4 · Матей 4:1 · BG1871
Щом Вторият човек се появи на сцената, Сатана се появи, за да оспори всяка педя земя с Него. Това беше велика реалност. Човекът ХристосИсус беше предприел могъщото дело да прослави Бога на тази земя, да унищожи делата на дявола и да изкупи Своя народ. Огромна работа – работа, която никой освен Богочовекът не можеше да извърши. Но това беше реално нещо. Исус трябваше да посрещне цялата хитрост и сила на Сатана. Той трябваше да го посрещне като змия и да го посрещне като лъв. Затова, в самото начало на Своята благословена кариера, като кръстен и помазан Човек, Той застана в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола (Мат. 4; Лука 4). И забележете контраста между първия човек и Втория. Първият човек стоеше сред градина на наслади, с всичко, което можеше да пледира за Бога срещу изкусителя. Вторият човек, напротив, стоеше сред пустиня на лишения с всичко, очевидно, за да пледира срещу Бога и за изкусителя. Сатана опита с Втория човек точно същите оръжия, които беше намерил толкова ефективни с първия: „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота“ (1 Йоан 2:16).
Но Вторият човек победи изкусителя с едно просто оръжие: писаното Слово. „Писано е“ беше единственият неизменен отговор на зависимия и послушен Човек. Без разсъждения, без въпроси, без погледи насам-натам. Словото на живия Бог беше властният авторитет за съвършения Човек. Благословено да бъде Неговото име завинаги! Почитта на вселената да бъде Негова през вечните векове! Амин и амин.