Колко пълна и уместна е тази прекрасна заключителна молитва от Посланието до евреите! За тези обезпокоени еврейски вярващи имаше Бог на мира. Той беше положил здравата основа на мира, като възкреси от мъртвите Този, чието сърце беше на верен Пастир, Който е велик и в силата на възкресенския живот. Неговото възкресение беше в съответствие с ценността на Неговата смърт, а стойността на кръвта на вечния завет беше такава, че възкресението беше праведният резултат.
Тук е вечна стойност, в контраст с всичко временно в юдаизма: заветът е вечен, защото стойността на кръвта е вечна, а благословеният Пастир живее в силата на безкраен живот. Чудесна пълнота и съвършенство на благословение за Неговите овце! С такова осигуряване, не трябва ли сърцата ни да откликнат с истинско желание да бъдем усъвършенствани или завършени във всяко добро дело, за да вършим Неговата воля?
Изпълнението на това трябва да бъде от страна на Бога. Всичките ни ресурси са в Него, чрез Исус Христос, и практическите резултати в живота ни трябва да бъдат резултат от подчинение на делото на Неговата ръка. Тогава няма да виждаме заслуги за себе си, но от сърце ще Му отдаваме слава завинаги и вовеки: „И тъй, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име“ (Евр. 13:15).
