В днешния текст Господ Исус отново е наречен „велик“ свещеник (Евр. 10:21; срв. 4:14). Така, два пъти в това послание Христовото свещенство е наречено „велико“.
Евреи е послание на превъзходни степени и използва думата „велик“, за да опише Христос. То също така използва думата „по-добър“ на няколко пъти, за да покаже превъзходството на Неговото свещеническо служение в контраст със слабостта, безполезността и погрешимостта на аароновата система. В предишните глави четем за Господното свещенство за нашите немощи като странници в пустинята, но сега Го виждаме като свещеник във връзка с нашето поклонение. Чрез Него можем да се приближим като поклонници по „новия и жив път“. Думата тук за нов не е обичайната дума, но буквално означава „прясно заклан“. Това е винаги жизненоважен, ефективен подход към Бога, основан на единствената жертва на Христос; той е описан като „жив“, в контраст с мъртвите форми на еврейската система.
В тази система всяка година се „припомняха“ греховете на хората (ст. 3). Единственият друг случай в Новия Завет, когато се използва думата за припомняне, е в 1 Коринтяни 11:24. Там е преведена като „възпоменание“. За тези под еврейската система, това беше възпоменание всяка година, че греховете им не бяха премахнати; но за нас това изобщо не е „припомняне“ на нашите грехове, а припомняне на Него. Тук сме призовани да не изоставяме „събирането си заедно“ (ст. 25). Нека ценим този подход към Светая Светих чрез „новия и жив път“ все повече и повече!
