В Египет израилтяните бяха под робство в ръцете на жесток владетел, който – подобно на Сатана с нас – не се интересуваше колко страдат хората, стига да получи това, което иска от тях. Моисей е издигнат от Господа, за да разбие игото на робството и да освободи народа от плен. И все пак колко бързо виждаме израилтяните да се оплакват и да копнеят за стария си живот.
Малко след като напуснаха Египет, те се оказаха притиснати от врага си, който ги преследваше. Годините им на робство бяха зад гърба им, но пътят напред не беше лесен. Бог ги подготвяше за изтощителното пътуване, което щеше да изисква от тях да Му се доверяват на всяка стъпка (Изх. 13:17).
При първия признак на трудност хората се оплакаха, казвайки: „Понеже нямаше гробове в Египет, затова ли ни изведохте да умрем в пустинята?“ (14:11). Настоящото им обстоятелство ги отвличаше от две важни неща: тяхната дестинация и техния Защитник. Колко бързо ставаме жертва на същата слабост. Когато срещнем изпитания, вместо да се укрепим в надеждата, която имаме като християни, и във факта, че Христос каза: „Аз съм с вас винаги“ (Мат. 28:20), ние често копнеем за стария живот, с удобно амнезия за неговата горчивина и празнота.
Доверието в Господа не е еднократен урок, а житейски опит. Нека позволим на Господа да ни води по пътя, който Той е поставил пред нас, без да се оплакваме, а да се подчиняваме на Него. И докато Той ни дава победа, нека кажем като Израел: „Господ е моята сила и песен“ (Изх. 15:2)!
