О, скръбта можеше да разбие сърцето Му; и не се чудя, че Той казва, когато отива там да се моли: „Душата Ми е прескръбна до смърт“ (Мат. 26:38). Помислете за това. Или, отново: „Укорът разби сърцето Ми и съм изпълнен с тежест“ (Пс. 69:20).
Но някой може да попита: „Беше ли извършено умилостивение чрез всичко това?“ Не, умилостивението, посрещането на праведните Божии изисквания, прославянето Му относно греха, извършването на изкупление по отношение на него, не беше извършено чрез живите агонии на Исус, нито чрез скърбите, които Той вкуси, нито чрез сълзите, които проля. В градината виждате нашия Господ спокойно, тихо да обмисля всичко, да се изправя пред всичко, да гледа на всичко, да претегля всичко, и това е, което предизвика тази дълбока скръб в Неговата благословена душа; но Гетсиманската градина не беше Голгота.
В Гетсиманската градина Той погледна и измери всичко. В градината Той взе чашата, ако мога така да кажа, и погледна съставките й; на кръста Той изпи съдържанието й. Той се поклони пред волята на Своя Отец, както казва: „не както Аз искам, а както Ти искаш.“ Там виждате съвършенството на Христос, абсолютното съвършенство на Неговата душа, докато Той се отдръпва от чашата, защото в нея имаше грях. Той се покланя пред Божията воля, готов да я изпие.
Скъпоценен Спасител! Той вижда какво предстои и тъй като е за Божия слава, Той го приема без ропот. В тази чаша, за която Господ говори, не липсваше нито един елемент на скръб, който ръката на човека или ръката на Бога можеше да осигури. Не се съмнявам, че и Сатана в този момент се приближи до Господа и Му представи какви ще бъдат последствията, ако Той е решен да изпие тази чаша.
