…съблечете…стария човек, който е покварен…“ Ефесяни 4:22
Чудото с Лазар и неговата символика
Възкресяването на Лазар от мъртвите е най-поразителното изображение на това, което се случва, когато на някой, който е изгубен и мъртъв в грях, се даде вечен живот чрез вяра в Христос. Казано ни е, че когато Исус извика със силен глас:
„Лазаре, излез!“, този, който беше мъртъв, излезе от гроба
„вързан с ръце и крака с погребални дрехи; и лицето му беше обвито с кърпа“ (Йоан 11:44). Тук беше едно прекрасно чудо, но този, който беше възкресен, имаше ръцете и краката си вързани като мумия, а лицето му обвито с кърпа. Каква картина на мнозина, които наистина са били доведени до живот чрез вяра в Христос, но които все още не са годни за служба, защото някои пречещи остатъци от стария живот трябва първо да бъдат премахнати.
Пречката на погребалните дрехи
Забележете, че лицето на Лазар беше вързано, което означава, че устата му беше покрита! Това е символично за онези, които, макар и духовно живи, все още имат устата си запушена от
„погребалните дрехи“ на светските навици. В много отношения те може да са красноречиви, но в духовните неща са мълчаливи. Ръцете и краката на Лазар също бяха вързани. Това говори за ограничена служба. Много вярващи правят много малко за Господа, защото все още са възпрепятствани от егоистични нагласи и разсейващите грижи на този живот. Те са затруднени в християнския си път от онези неща, които характеризираха тяхното
„предишно поведение“. Колко е важно да се отървем от тези връзки на света с техните
„измамни похоти“ (Ефесяни 4:22).
Събличане на стария човек
Премахването на погребалните дрехи означава събличане на пречките пред духовната сила, като
„гняв, ярост, злоба, хула, (и) сквернословие от (нашата) уста“ (Колосяни 3:8). Едва след като сме
„съблекли…стария човек“ на греха и плътта, ще бъдем
„годни за употреба от Учителя“ (2 Тимотей 2:21).
