Цар Агрипа и сестра му Берника бяха дошли в Кесария, за да се запознаят с Фест. След като бяха там доста време, Фест им сподели проблем, който имаше. Той щеше да изпрати на императора затворник, за когото юдеите бяха казали, че вече не е годен да живее. Но той нямаше обвинения, които да повдигне срещу него. Агрипа се интересуваше да чуе Павел, затова Фест уреди той да бъде доведен пред аудиторията от видни сановници.
Когато му беше позволено да говори, Павел използва възможността да даде своето свидетелство, като същевременно представи Христос и Неговата смърт и възкресение ясно и силно на присъстващите. Фест силно му каза: „Павле, ти си извън себе си! Многото учене те подлудява!“ Павел с уважение отрече това, като се обърна към царя, който, както каза, знаеше истината на това, което казваше.
Днешните стихове дават кулминацията на появата на Павел пред царя и другите сановници. Павел не се срамуваше от евангелието на Исус Христос. Колко копнееше за спасението на своите слушатели! Колко копнееше да ги види да се наслаждават на същото спасение, което той имаше, ставайки напълно като него – „освен тези вериги“!
Как е с нас, които сме християни? Щяхме ли да молим да бъдем освободени, ако бяхме там? Копнеем ли да видим влиятелни, богати или популярни хора да бъдат като нас, освен някакво увреждане, което може да имаме, или им завиждаме и желаем да бъдем като тях? Обичаме ли да говорим за нашия Господ, или сме твърде смутени да го правим?
