Това са първите и последните думи на Симон Петър в Писанието. Казват, че той е бил най-добрият рибар на Галилейското езеро. Вярно или не, опитът му го е подвел този път. Очаквал е празни мрежи и е бил изумен, когато една много пълна мрежа избухнала от водата (ст. 9). С помощта на други той докарал улова у дома, но човешки казано, било е „на косъм“. Разбира се, не е имало въпрос за потъване на лодката му с Исус на борда, но той паднал на колене, казвайки: „Отдалечи се от мен, защото съм грешен човек, Господи“ (ст. 8).
Конфликтът на Петър беше реален: моят Господ е толкова велик, не мога да живея без Него; аз съм толкова грешен, Той трябва да ме напусне. Но Господ Исус го разреши за него: „Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци“ (ст. 10). С други думи: Аз не те напускам; ти идваш с Мен да ловиш човеци, а не риба.
Въпреки че беше слабо послушана, Господната дума донесе изобилие от риба от безрибния морски бряг. Така тя преобрази Петър в Негов последовател. Той не само остави лодката си на брега, но остави лодката в морето.
Петър имаше много да учи и да отучва. Той имаше много падения, но Господ беше верен на обещанието Си (Евр. 13:5). В най-мрачния си час, когато отрече Господа си, той беше в полза на Неговите думи: „Аз се молих за теб, за да не отпадне вярата ти; и ти, когато веднъж се възстановиш, утвърди братята си“ (Лука 22:32). Точно това прави той в двете си послания, като увещава светиите да „растете в благодат и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос.“
