Пристигайки в Ханаан, те откриват, че „тогава ханаанците бяха в земята“. Това е дълбоко значимо. За Авраам Бог беше казал: „Аз ще те благословя“. За Ханаан Бог беше казал: „Проклет да бъде Ханаан“ (9:25). Ако Бог доведе Авраам, човека на благословението, в обетованата земя, той веднага открива, че Дяволът вече е довел в същата тази земя човека на проклятието. По този начин Дяволът се стреми да осуети Божието намерение и да попречи на човека на вярата да влезе във владение на земята.
Така е и с християнина: той е призован от настоящия свят, той е участник в небесното призвание, той е благословен с всички духовни благословения на небесните места. Но, отговаряйки на призива и напускайки света, той открива, че е противопоставен от „духовните сили на злото в небесните места“ (Ефесяни 6:12). Вярващият, който се стреми да влезе в своите духовни благословения, ще открие, че срещу него е изправено духовно зло, което се стреми да му попречи да завземе небесната земя, която е единствената истинска и правилна част на Църквата.
За Авраам Ур Халдейски беше в миналото; притежанието на земята беше все още в бъдещето. Междувременно той нямаше нито света, който беше напуснал, нито по-добрия свят, към който отиваше. Това също е позицията на християнина, който отговаря на Божия призив. Той е напуснал този настоящ зъл свят и все още не е достигнал до света, който ще дойде.
