12 И молим ви, братие, да познавате тези, които се трудят помежду ви, и са настоятели ваши в Господа, и ви поучават, 13 и да ги почитате премного с любов за делото им. Живейте мирно помежду си.
1 Това слово е верно: Ако се ревне някому епископство, добро дело желае. 2 Трябва прочее епископът да е непорочен, на една жена мъж, трезвен, целомъдър, благочинен, страннолюбив, поучителен, 3 не пияница, не побойник, не лаком за гнусна печалба, но кротък, не крамолник, не сребролюбец; 4 който управлява добре своя си дом, и държи чадата си в послушание с всяка честност; 5 (защото ако не знае някой да управлява своя си дом, как ще има прилежание за църквата Божия?) 6 Да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под осъждението на дявола. 7 Трябва още той да има добро свидетелство и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола. 8 Така и дяконите да са честни, не двоезични, да не обичат много вино, да не са лакоми за гнусна печалба. 9 да пазят тайната на вярата с чиста съвест. 10 И те пак първо да се изпитват, и после да стават дякони ако са непорочни. 11 Тъй и жените им да са честни, не клеветници, трезвени, верни във всичко. 12 Дяконите да биват мъже на една жена, и да управляват добре чадата си и къщята си. 13 Защото които са служили добре в тоз чин придобиват за себе си добра степен и голямо дързновение във вярата в Христа Исуса. 14 Това ти пиша, и се надея скоро да дойда при тебе, 15 но ако закъснея, за да знаеш как трябва да се обхождаш в дома Божий, който е църква на Бога живаго, стълп и утвърждение на истината. 16 И без противоречие велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, оправда се в Дух, показа се на ангелите, проповядан бе в езичниците, повярван биде в света, възнесе се в слава.
23 И като им ръкоположиха презвитери на всяка църква, и се помолиха с пост, предадоха ги Господу в когото бяха повярвали.
Тит, което означава „кърмачка“, отново е индивидуален. Неговата тема не е точно благочестието в поддържането на истината в Божията Църква, както при Тимотей, а по-скоро истината, която произвежда благочестие и ред в Църквата. Ако има истина, тя „съответства на благочестието“ (1:1).
Тит беше останал в Крит с цел да назначи старейшини във всеки град там. Павел и Варнава бяха извършили такава работа, както показва Деяния 14:23, и Павел беше делегирал власт на Тит да го направи. Той може също да е делегирал такава власт на Тимотей, въпреки че това не е посочено; но той написа на Тимотей относно квалификациите на старейшина или надзирател (1 Тим. 3), точно както направи на Тит(1:5–9). Тук има настояване за благочестие, ако някой трябва да бъде назначен за такава работа. Днес няма никой, който да има власт да прави такива назначения, но светиите лесно трябва да разпознават мъже с такива квалификации и да уважават техния опит и преценка, независимо от всяко човешко назначение (1 Сол. 5:12–13).
Нека забележим също настояването за благочестие в различните взаимоотношения на Божиите светии един към друг и че Тит беше насърчаван да бъде пример за всички тях. Тези, които бяха повярвали в Бога, трябваше да бъдат усърдно насърчавани да обръщат усърдно внимание на добрите дела. Това не е просто въздържане от злодеяния, а ангажиране с това, което е положително полезно за другите. „Кърменето“ на хората по тези линии е ценна работа.
