Какво тогава е духовното значение на плода? Не можем ли да кажем, че плодът е изразът на Христос във вярващия? Четем в Галатяни 5:22–23, че „плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вярност, кротост, себеобуздание.“ Какво е това обаче, освен красиво описание на Христос, докато Той преминаваше през този свят в смирение? Следователно, ако такъв плод се вижда във вярващите, това ще доведе до възпроизвеждане на Христос в Неговия народ. Христос лично е напуснал тази сцена, но Божието намерение е Христос характерно да се вижда в тези, които са Христови. Христос лично е отишъл в Отчевия дом; Христос по характер продължава в Неговия народ на земята.
Плодът не е точно упражняване на дарба, нито служба, нито работа. Ние наистина сме призовани „да ходим достойно за Господа, като Му угождаваме напълно, плодоносни във всяко добро дело“ (Кол. 1:10). Този пасаж, макар и да показва колко тясно е свързано плодоносенето с добрите дела, все пак ясно прави разлика между тях. Добрите дела трябва да се вършат по такъв христоподобен начин, че в делата, които са от полза за човека, да се намери плод, приемлив за Бога. Естественият човек може да върши много добри дела, но в такива дела няма да се намери плод за Бога. Ако службата и работата бяха плод, това до голяма степен би било ограничено до тези, които притежават дарба и способност; но ако плодът е характерът на Христос, тогава наистина става възможност, както и привилегия, за всеки вярващ, от най-стария до най-младия, да носи плод.
Кой, който обича Христос и се възхищава на съвършенствата на Този, Който е изцяло прекрасен, не би желал да прояви, до известна степен, Неговите благодати и по този начин да донесе плод?
