Днешният текст е историята на Библията в един стих. Посланието на Библията е двойно: то е запис на историята на човешката греховност и е също така разгръщащ се план за изкупление чрез Божията благодат и съвети в Христос. Тези две характеристики са точно това, което е разкрито в Исая 53:6.
Благочестивият еврейски остатък по време на Голямата скръб постепенно ще дойде до вяра в Христос; ще им стане ясно, че тяхната собствена греховност ги е довела до крайна точка и че техният Месия, Исус от Назарет, е понесъл гнева, който им е бил дължим. Исая 53:6 ще бъде тяхната изповед в онзи ден.
Това е и изповедта на всеки грешник, евреин или езичник, който идва до вяра в Христос: „Защото всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ (Рим. 3:23). Ние вършехме собствената си воля – което е определението за грях – и като овце, вървяхме по своя път. Божият отговор беше изпращането на Неговия Син в света и Той „възложи на Него беззаконието на всички ни.“ Думата, преведена като „възложи“, има по-дълбоко значение, отколкото изглежда на нашия език: тя означава „причини да се стовари върху Него“ или „причини да се срещне върху Него.“ Божият гняв се срещна или се съсредоточи върху Христос на кръста (2 Кор. 5:21).
Великият евангелист от 19-ти век, Д. Л. Муди, провеждаше евангелска кампания в град Филаделфия. В края на седмицата той напускаше града с влак. Един мъж можеше да се види да тича след влака на перона, докато той потегляше. „Господин Муди, какво трябва да направя, за да се спася?“ Муди, стоящ в задната част на влака, извика: „Иди си вкъщи и прочети Исая 53:6. Влез в първото „всички“ и излез от второто „всички“.“ Това е добър съвет за всеки от нас.
