Хеврон се намира в южен Израел, важен град за Авраам и неговите потомци. Докато Саул все още царуваше, някои хора от неговото племе Вениамин го напуснаха. Те публично се идентифицираха с Давид, който с радост ги прие с почит (1 Лет. 12:18). От други части на страната верни израелски войници също пристигнаха, за да помогнат на Давид. След като Саул умря, Бог показа на Давид да се премести в Хеврон, за да бъде помазан и коронясан като нов цар (2 Цар. 2:1–4).
Постепенно още много дойдоха при „царя по Божието сърце“, за да прехвърлят царството на Давид (1 Лет. 12:23). Представлявайки различните племена, те предприеха дълго пътуване за тази цел и пристигнаха в боен ред (ст. 36–37). Те бяха добре обучени, лоялни на Бога и на Неговия избран цар по този прекрасен повод, за да се оправят нещата за целия Израел (ст. 38). Тази глава записва три пъти, че те дойдоха „да направят Давид цар“ (ст. 31, 38).
Тяхното единство беше според Божиите мисли, тъй като те пристигнаха с едно сърце и ум. Тази единност беше потвърдена и се наслаждаваше в последвалите дейности. „Те бяха там с Давид три дни, ядяха и пиеха, защото братята им бяха приготвили за тях“ (ст. 39). Господ желае от нас истинско единство и радост, докато сме в свят, белязан от несгоди, изпитания и страдания. Павел познаваше тази радост, дори като затворник в Рим. Молейки се за вярващите във Филипи, той им писа да „стоят твърдо в един дух, с един ум“ (Фил. 1:27). Дано бъде така!
