Псалмите не са песенникът на християнина. Освен всичко друго, техните автори не са познавали възкръснал Господ в слава, нито са имали Светия Дух, който да живее в тях; но те пророчески изразяват чувствата на Христос и на онези от Неговия земен народ, които разчитат на Неговата вярност във велика скръб. Не цялото Писание може да е за нас, но можем да бъдем сигурни, че цялото е за нас.
Псалм 84 ще бъде изпълнен буквално в бъдеще, когато Бог доведе изкупените от Израел в хилядолетно благословение (Пс. 72; Откр. 20:6). Той е красиво изражение на тяхното желание (Пс. 84:1–4), зависимост (ст. 5–8) и преданост (ст. 9–12) по отношение на Него. Синовете на Корей, които го написаха, бяха избавени от съда, който падна върху техния бунтовен баща (Чис. 26:9–11). Ние също сме намерили милост и благодат да бъдем поклонници на Бога, докато пътуваме към пълнотата на благословението в Отцовския дом (Йоан 14:1–4).
Средната част на псалма споменава пътища – виадукти – в сърцето (Пс. 84:5). Колко е хубаво да бъдеш издигнат духом над обстоятелствата на живота чрез знанието, че се прибираме у дома в слава. Ще има страдание за нас, докато сме в този свят на грях – долината на Бака, или плача – но гледането нагоре, докато вървим, превръща дори това в благословение отгоре (ст. 6).
Как иначе можем да вървим „от сила към сила“ (ст. 7)? Павел пише: „Имаме това съкровище в глинени съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас… Затова не се обезсърчаваме; но ако наистина външният ни човек се изтощава, то вътрешният се обновява ден след ден“ (2 Кор. 4:7, 16). Павел доказа това в затвора: „Имам сила за всичко в Този, Който ми дава сила“ (Фил. 4:13).
Трябва да ходим праведно и да се доверяваме на Бога, за да се наслаждаваме истински на Неговата помощ и благословение, но източникът му е в Неговата благодат и слава, които никога не се провалят (Пс. 84:11–12).
