Господ Исус в небето призова Савел от Тарс точно преди да пристигне в Дамаск. Той беше дошъл там от Йерусалим, за да арестува еврейския народ, който вярваше в Исус Месията. Но самият Савел беше арестуван, а именно от Господ Исус, Който го призова с призив, на който той не можеше да устои: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ (Деяния 9:4). Той беше доведен в един дом в града, където остана три дни. Там той се молеше (ст. 11). Господ изпрати Своя ученик Анания, който му представи евангелието, и Савел се спаси и вместо да преследва вярващите, той се кръсти. Тогава Савел започна сам да проповядва евангелието. Господ му даде допълнителни наставления и той стана мисионер, посещавайки много страни. По-късно той написа послания, които съдържат няколко молитви; горната е красив пример.
Господ Исус се възнесе на небето, четиридесет дни след Своето възкресение. Представете си: Човек в небето! Да, и Той беше посрещнат от Самия Бог, Който Му даде най-почетното място, а именно от дясната Си ръка. Имайки всички ресурси на Свое разположение и както беше обещал, Господ Исус изпрати Светия Дух – Утешителя, или Помощника – на Своите ученици, за да остане в и с тях завинаги. Днес Той е с нас, за да ни даде необходимата сила, точно както укрепи Своите ученици в началото. Ние сме се провалили, Църквата се е провалила, което има последствия в Божиите правителствени отношения с нас. Но Господ е същият, вчера, днес и завинаги.
Той укрепва „вътрешния човек“ и не „се показва“ с внушителна сила. По-скоро, както в дните на Илия, Той говори с „тих и тънък глас“ (3 Царе 19:12). Да бъдем готови да го слушаме и да сме в хармония с него, за да може нашият Господ да ни използва като глас за Него, докато Той дойде.
