Гедеон е живял по времето на съдиите, период, когато голяма част от Израел е решила да прави каквото си иска, вместо да се покорява на ГОСПОДА. Гедеон е поискал знаменията на руното, за да потвърди – не да разпознае – Божията воля и да укрепи вярата си.
Господ Исус изпрати двама ученици да вземат магаре от близко село и сега, заобиколен от голямо множество, Той бавно яздеше това магаре към града. Един човек извика: „Осанна!“ Друг отговори: „Осанна!“ – и след това още един
Господ беше доведен в преторията – официалната резиденция на управителя – рано сутринта. Неговите обвинители не влязоха, „за да не се осквернят, но да могат да ядат Пасхата“. Обвинението срещу Господа беше трикратно.
Бог е светлина и Бог е любов (1 Йоан 1:5, 4:8-16). Тези характеристики в Бога винаги са заедно и действат заедно. От Неговата пълнота ние – вярващите тогава и сега – сме получили благодат върху благодат, или благодат след благодат. Удивителното е, че тази пълнота е
Библейският стих казва: „Отложена надежда наскърбява сърцето“ (Притчи 13:12 NKJV). Някои християнски жени са преминали през този период на чакане със съпрузите си. Някои в крайна сметка са имали свои деца; една е избрала да осинови; една все още чака. Техните преживявания, ръководени от страниците на
Апостол Йоан завърши първото си писмо, като ни предизвика да „пазим себе си от идоли“ (1 Йоан 5:21 NKJV). Думата „пази“ в това увещание изразява спешност и решителност, без никакво колебание.
Пътуването от Египет до земята, която Бог им даваше, можеше да бъде извършено за 11 дни (Втор. 1:2), но им отне почти 40 години. След като започнаха да пътуват, Израел остана без основни провизии, но Бог осигури всичките им нужди и дори им даде почивка.
Упоритостта на Давид го доведе до неоторизирано преброяване, пренебрегвайки Божието слово и мъдрите съвети. Този „подводен грях“ на гордостта донесе съд.
Бог постави Адам и Ева в прекрасната среда на Едем, с Неговите изобилни благословения (Бит. 1-2). Но Ева беше измамена от Змията, а Адам престъпи Божията заповед (3:1-6). Дори беше въведено робството (9:25-27).
Господ Исус беше критикуван от религиозните водачи заради контакта си с „грешници“. Фарисеите бяха самоправедни и нямаха представа за Божията благодат в търсенето и приемането на всички, които са съгрешили. Христос разказа три притчи, които обясняваха евангелието на Божията благодат.
Думата за проповядване в стих 4 означава „да прогласявам“ или „да евангелизирам“, докато думата в стих 5 означава „да обявявам като вестител“. Фрази, подобни на „ходеха навсякъде“ (ст. 4), се използват в цялата книга Деяния за мисионерски начинания.
Добро утро, Wi-Fi земя по целия свят. Днес ви поздравяваме в името на Този, Който единствен е разкрил напълно и съвършено Отца във всичките Му характер и пътища, в името о
Този месец разглеждаме как Бог използва съкрушението, за да изобличи фалшивата сигурност, слабостта и жаждата за грешни неща. В останалите части на това изследване ще разгледаме няколко ситуации, в които нещо се счупва. „Бог шепне в нашите удоволствия, говори в съвестта ни, но вика в болката ни.“
Има ли някой имунизиран срещу пристрастяване? Може ли някой от нас да стане роб на такава сила? Това вероятно трябва да се запита, като се има предвид стихът „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне“ (1 Кор. 10:12 NKJV) Никой не е имунизиран, особено когато не се доверява или не ходи в близко общение с
Бог използва съкрушението, за да ни освободи от робство и да даде възможност за истинско поклонение. Разгледайте как счупеният ярем освобождава вола и счупената колба освобождава парфюма.
